Всички стародавни ереси имат необикновената способност да се спотайват за известно време и след това отново да се появяват за съблазняване на невежите и неопитните във вярата като удобно сменят външния си изглед, но запазват вътрешното си съдържание. Ето едно ново проявление на забравената стара ерес на Евхитианството в доста популярната през последните сто години книжка “Откровените разкази на странника пред своя духовен отец”. Следващата крачка в развитието на тази ерес излиза изпод перото на Митрополит Антоний (Храповицки), който замества „Догмата за Изкуплението в кръвта на Христос” със съдържанието на „Гетсиманската молитва на Иисус”, където нашето изкупление се извършва единствено с молитва, което си е чиста проба Евхитианство. Тоест прави опит да създаде теоретична основа, чрез изопачено тълкувание на Писанието, за узаконяване на Евхитианството като практика за спасение, което всъщност си е „Друго благовестие”, според написаното от Апостол Павел в посланието му до Галатяните. На свой ред Архимандрит Софроний (Сахаров), позовавайки се на своя „старец” Силуан Атонски, придава на въпросната ерес окултно-езотерични измерения в практичен план. Понеже много от съвременните Православни Модернисти използват основно похватите на тази стара ерес, за да оправдаят еретичните си разбирания, то занапред всяко проявление на тази ерес в нашето съвремие ще наричам Неоевхитианство, а радетелите и Неоевхитиани. Или с други думи започвам критика на „Неоевхитианството в Православния Модернизъм”.
И всичко в този гювеч е някаква комбинация от гностицизъм, евхитианство, Източен Пантеизъм, софиология, теософия и прочее масонски подправки от сферата на окултното, което на практика го прави част от Ню Ейдж, а не от Православното Християнство, въпреки голямата им претенциозност на господата ревнители за тези вярвания.
OldFrog
Евхити, или Месалиани
В превод от гръцки и еврейски език – молещи се. Така се наричали монашеските общини, отделили се от Църквата в IV век. Те отричали троичността на Лицата в Бога, тайнствата, постите, външните подвизи и всички църковни разпоредби. По-високо от всичко и единствено средство за спасение те поставяли молитвата. За борба с демона, във властта на когото по силата на Адамовото произхождение се намира, по тяхно мнение, всеки човек, е достатъчна само усилената молитва. Когато чрез усилената молитва се изгонва демона, неговото място заема Всесвятият Дух и открива Своето присъствие по осезателен и видим начин, именно: освобождава тялото от вълнението на страстите и съвършено отвлича душата от наклонността и към зло. Отказвайки се от подвизи, първото условие на монашеския живот, монасите-евхити прекарвали времето в празност, избягвайки всякакъв род труд, като унижаващ духовния живот, и се прехранвали само от милостиня; но пък в това същото време, усещайки в себе си мнимо присъствие на Светия Дух, те се предавали на съзерцания, на мистични танци и, в разгара на разстроеното въображение, бълнували, че с телесните очи виждат Божеството. От тази особеност на евхитите ги наричали още ентусиасти, а също корефи (от мистичните танци) или по имената на техните представители – лампециани, аделфиани, маркианисти и прочие. Принадлежейки по външност към Църквата, евхитите се стараели да скриват от православните своите мнения и учения, и едва към края на IV век на Антиохийския Епископ Флавиан се удало да изобличи техния глава Аделфий. След това духовните и светски власти подложили евхитите на преследване, но евхитските възгледи, при все това, продължавали да съществуват тайно в източните манастири и в последващите времена. В XI век евхитите проникнали и в Тракийските манастири и тук видоизменили своето учение, усвоявайки дуалистичните възгледи на древните гностици и манихеи. По учението на евхитите от XI век Бог Отец имал двама сина: по-голям (Сатаниил) и по-млад (Христос). Старшият господствал над всичко земно, а младшият над всичко небесно. Старшият отпаднал от Отца и основал на земята независимо царство. Младшият, оставайки верен на Отца, застъпил вместо по-големия; той разрушил царството на Сатаниил и възстановил световния порядък. Своята молитва евхитите от XI век, както и древните им събратя, поставили като висша степен на нравствено съвършенство и единствен залог на спасението, както и с разни изкуствени средства достигали до екзалтирано състояние, във време на което, както те уверявали, получавали откровения и се удостоявали с виждане на духовете. Изкуствената екзалтация, магия и теургия, с присъединяване на животинския магнетизъм, били при тях в голяма употреба.
Ереста на евхитите скоро се изгубила в богомилската ерес, развиваща се особено в XII век.
Материалът е взет от тук:
http://www.wco.ru/biblio/books/bulgak1/Main.htm
Евангелски свидетелства:
2 Петрово 2:1
Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е КУПИЛ, та ще навлекат на себе си бърза погибел.
Марк 10:45
Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си ОТКУП за мнозина.
1 Петрово 1:18
като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви,
19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,
Съгласно дефиницията на Апостол Петър в 2 Петрово 2:1 Неоевхитианите са лъжливи пророци, лъжливи учители, които тайно, а сега и явно, въвеждат гибелни ереси, като се отричат от Господаря, Който ги е Купил, като е дал живота си за откуп на мнозина, откуп в скъпоценната кръв на Христа, а не в Гетсиманската Му молитва, каквото е разбирането на теософите в расо, та ще навлекат на себе си бърза погибел. Тоест отричането на Господаря е чрез начина на Купуване, молитва вместо кръв.
Тук няма нищо за тълкуване, всичко си е казано ясно и преясно, за който има очи. Неоевхитианите нямат такива. Но за дечицата по вяра от Православните това са си необходими трудове по изясняване на несъстоятелността на Евхитианството по отношение на поучаваното от Светите Христови Апостоли и Пророци.
БОГОМИСЛИЕ 